Догматиката на Викинтист Дамодос (1700-1754) е включена в четири обемисти ръкописни кодекса, които се съхраняват в библиотеката на Свещения манастир Ватопед, с общо 6 088 страници.

Тези ръкописи бяха спасени в манастира от ватопедския йеромонах Никодим Карусос, ученик на Викинтист Дамодос и ритор на М.т.Х.Е. Никодим отиде във Виена през 1788 година, за да издаде Догматиката, след като получи необходимото одобрение от Вселенската патриаршия, но не успя, защото на 18 август 1788 година почина.

Дори и патриархът Йоаким III, който беше прочел ръкописа на Догматиката във Виена, извърши опити за нейното издаване, без да бъде постигната желаната цел. Ученият митрополит на Тесалия Иезекиил, който счита Дамодос за "един от най-мъдрите и най-големите учители на народа", пише: "Издаването (на Догматиката) ще носи голяма чест на издателя и полза за първоначалния клон на православната догматическа теология".

През 1940 година ученикът на свети Паисий архимандрит Лукиан Депунтис в изследването си, което описва неиздадената Догматика на Дамодос, желае да се намери Меценат, който да направи това издание.

В обширната си Догматика Дамодос не пише нещо свое, не импровизира, може да използва научните методи на времето си, но представя учението на Отците, които характеризира като "светилници", учители и крайни теолози на Църквата. Той поставя като предварително условие за истинското, автентично богословстване чистотата на сърцето, не на моралистично, а на онтологично ниво, защото "чистите по сърце Бога ще видят" (Мат. 5:8).

Дамодос подчертава, че истинският теолог не е този, който говори интелектуално, рационалистично за Бога, а този, който има "всяка добродетел и святост".