В първата дисертация, която е включена в книгата и носи заглавие Идеалното и реалното, Артюр Шопенхауер изследва какво от нашето възприятие за нещата принадлежи към сферата на идеалното, тоест какво може да бъде приписано на нас самите и не представлява изображение на обективна реалност, и какво може да съществува обективно и независимо от нашето възприятие. След като представя мненията на други философи, започвайки от Плотин, той достига до собствената си позиция.

Втората дисертация, която носи заглавие Човекът и съдбата, Шопенхауер, отново правейки преглед на възгледите на по-ранни, предимно антични философи, изразява своето размишление за привидна целесъобразност, която изглежда, че присъства в съдбата на хората. Всичко, което им се случва, неизбежно дава впечатление, че е част от по-широк план, изготвен от някаква неизвестна сила, надвишаваща тях.