Основната тема на труда, който в основната си форма представлява докторската дисертация на Шопенхауер, е т.нар. „принцип на достатъчната причина“, според който всички неща в света имат някаква достатъчна причина, която оправдава съществуването им по абсолютно разбираем начин.

Така принципът на достатъчната причина става основа на всички науки. Както самият автор признава, това произведение е било основата на цялата му философска система.