От съвсем млада възраст, Шопенхауер е записвал в тетрадка различни мисли, както свои, така и на други мислители, за лична употреба в ежедневието на живота си.

Към края на живота си, той често говорел на учениците си за тази тетрадка, която определял, заемайки израза на Марк Аврелий, "За себе си" и я предвиждал за публикуване след смъртта си. Въпреки това, тетрадката, след смъртта му, по мистериозен начин изчезва.

Въпреки всичко, на базата на биографията на философа, написана от един от учениците му, който се предполага, че е запазил тетрадката и е използвал за написването ѝ дословни откъси от нея, стана възможно надеждно реконструиране на съдържанието ѝ.

Сборникът от размисли, който съдържа тетрадката, прави личността и жизнената позиция на Шопенхауер изключително очевидни за читателя. Философът говори тук за много и различни въпроси от личния си живот и как ги е посрещал: за финансовото си състояние, за отношенията си с противоположния пол, за страховете и тревогите, които са го мъчили, за непоколебимата си вяра в призванието си и работата, която смята, че му е била възложена, за самотността и мизантропията си.

Той говори за всичко това, водейки жив диалог с други философи, мислители, поети и използвайки своето разпознаваемо личностно дух и стил, толкова критичен и остър…