С условията, при които по-младият автор или артист приема да се потопи меморабилно в света на мъртвите, за да разпознае любими гласове и сенки, разговаряйки с тях. Всъщност това означава Некйя - дума, произлизаща от хомеровата дума некос, която означава мъртъв.

С това странно за нашите уши название, Александрийските филолози точно определят единадесетата рапсодия, подчертавайки съдържанието и режисурата й. Защото, както правилно отбелязва Фанис Какридис, „Некйя е възкресяването, един ритуал, чрез който живите призовават мъртвите да излязат от дълбините на Ада, за да им дадат съвети за бъдещето“. Подобно мнение изразява и Хронис Боцоглу.

Мъртвите, душите и техните сенки, в двадесет и четвъртата рапсодия се наричат идоли на мъртвите. Идол е общо взето подобие; тук изображение на тяло, което е изтощено и изнемощяло. Правя означава: изморявам се, претоварвам се, създавайки нещо трудно. И този изтощаващ труд понякога може да бъде осъщественият живот, който, проверявайки издържливостта на песента, я разрушава. Остава оттук нататък сянката му, неговият образ. Като носталгия по някога живото тяло.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]