Ако преживеем още един век – говоря за колективния живот, който е истинският живот, а не за малките животи, които живеем индивидуално – и имаме петстотин лири на година и по една стая за всяка от нас? Ако свикнем да имаме свободата и смелостта да пишем точно това, което мислим? Ако избягаме малко от общата дневна и видим хората не винаги в контекста на отношенията помежду си, а във връзка с реалността? Както и небето и дърветата или каквото и да е такова в действителност…
Ако се изправим пред факта, защото е факт, че няма ръка, за която да се хванем, а че вървим сами и че нашата връзка е със света на реалността, а не със света на мъжете и жените, тогава ще се появи възможността и мъртвата поетеса, която е била сестра на Шекспир, ще възвърне тялото, което толкова пъти е жертвала.
Книга-ориентир за женската еманципация, революционен текст от емблематичната британска авторка.
