„На тези страници ще говоря за Мъдростта на Живота в обичайната смисъл на думата, като изкуството да регулираме живота си така, че да извличаме възможно най-голямо удоволствие и успех; изкуство, чиято теория можем да наречем Еудаймония, тъй като ни учи как да живеем щастливо. Ако го погледнем от чисто обективна гледна точка, или по-скоро след трезва и зряла мисъл – тъй като въпросът предполага задължително и субективни оценки – щастливото съществуване може би може да бъде определено като съществуването, което ясно бихме предпочели пред несъществуването, което предполага, че трябва да настояваме за него именно заради самата му стойност и не само от страх от смъртта и още, никога да не желаем да достигне до край.“

Шопенхауер е един от малкото философи, които могат да бъдат разбрани без тълкувателни бележки. Той самият твърди, че всички негови теории произтичат направо от самия живот, че имат за източник вдъхновение наблюдението и че интерпретират света такъв, какъвто е; и че, каквато и да е неговата гледна точка, той настоява да призовава опита на ежедневието.

„Цялата философия е по някакъв начин опит да намерим обединяващ принцип, да открием най-общата идея, която управлява цялото поле на природата и познанието. Основавайки се на едно от тези смели обобщения, които често обозначават истински напредък в науката, Шопенхауер осъзнава, че този обединяващ принцип, тази съществуваща единство се състои в нещо подобно на волята, която ни разкрива самоосъзнатостта.“

От предговора на Т. Бейли Сандърс