Има два вида литературни годишнини: възпоминателни и съществени. С първите си спомняме хора, които с творчеството си са предложили литературна емоция по времето си. С вторите ни се дава възможност да открием съществено значение за нашата епоха в произведение, което е престанало да ни интересува (по-малко или повече), или да потвърдим стойността на едно произведение, която не сме почувствали, че намалява след смъртта на автора му.

Сто години от рождението на Георги Сеферис и почти тридесет от смъртта му, важността на творчеството на Сеферис остава непоклатима. Космополит и в същото време гръцки, Сеферис ни дава с текстовете си урок за естетическа и морална равновесие между авангарда и традицията, гражданството и космополитизма, индивидуалното желание и участието в колективното, без което човек може да остане тъжен баласт или да стане перо на вятъра.

Но най-вече Сеферис с неугасимата сила на поезията си утвърдява мястото си в редиците на великите неогръцки поети. Тази книга регистрира първото, всъщност, проявление на Годината на Сеферис: посвещението на "Нови епохи" на вестник "Вима" от 27 февруари 2000 година. Събира текстове на гръцки и чуждестранни автори, представители на три различни литературни поколения, които показват, че сеферисткото творчество продължава да предизвиква плодотворни дискусии, които потвърждават актуалността и обхвата му.