Крайната оценка на разходите за трите години 1946-1949 в кръв може да бъде определена само приблизително, поради трудността на точния подбор, от една страна на загубите на паравоенните формирования от правителствената страна и от друга страна на загубите на Демократичната армия, особено през времето на поражението.

Според известното и достъпно, можем да направим някои първоначални оценки. Общите загуби на Националната армия достигнаха 44 000 офицери и войници (14 000 убити). При Демократичната армия, загиналите, според оценки, са около 25 000.

Що се отнася до жертвите сред паравоенните механизми и цивилните, там разликите в оценките са значителни, но общата черта е, че те се отнасят до истински хиляди жертви. Сравнително, Мала Азия (1919-1922) е струвала на гръцката армия 37 000 убити или изчезнали. По-„меката“ война от 1940-1941 г. (Итало-гръцка и германо-гръцка) е струвала 15 000 убити и изчезнали, а Балканските войни „само“ 8 000 убити.

Ако приемем, че в случая на гражданската война жертвите от едната и от другата страна произхождат от самото гръцко общество, то очевидно сме изправени пред най-голямото военно клане, което страната е преживяла от независимостта си през 1830 г. до днес.

Очевидно сме изправени пред една изключително тежка военна конфронтация. Война с тотален характер, т.е. от онези, които не касаят само армията и въоръжените, а цялото общество. Повече от един милион души, цивилни, бяха изселени и станаха бежанци по време на тази война.

Какво още може да се случи в една война?