Окончателната оценка на разходите за тригодишния период 1946-1949 в кръв може да бъде определена само приблизително, поради трудностите при точното определяне, от една страна на загубите на паравоенните тела от правителствената страна и от друга страна на загубите на Демократичната армия, особено в моментите на поражение.

От известното и достъпното може да направим някои предварителни оценки. Общите загуби на Националната армия достигнаха 44 000 офицери и войници (14 000 загинали). В Демократичната армия, загиналите, според оценки, са около 25 000.

Що се отнася до жертвите в паравоенните механизми и цивилните, там разликите в оценките са значителни, с обща характеристика, че се съобщава за истински хиляди жертви. За сравнение, Мала Азия кампанията (1919-1922) е струвала на гръцката армия 37 000 загинали или изчезнали. По-„меката“ война от 1940-1941 (гръцко-италианската и гръцко-германската) е струвала 15 000 загинали и изчезнали, а Балканските войни "само" 8 000 загинали.

Ако приемем, че в случая на гражданската война жертвите от едната и другата страна произлизат от самото гръцко общество, то очевидно сме изправени пред най-голямото военно клане, което страната познава от независимостта си през 1830 г. до днес.

Очевидно е, че сме изправени пред изключително жестока военна конфронтация. Война с тоталитарен характер, т.е. такава, която не засяга само армията и въоръжените, а цялото общество. Повече от милион души, цивилни, бяха изселени и бежанствуваха по време на тази война. Какво повече може да се случи по време на една война?