Работа на народна медицина и магия, от най-важните на народния херметичен цикъл. Комбинация от произведения на двама по-стари писатели, Киранос и Арпократион, които, според преданието, са получили знанието си от произведенията на Хермес, както и от сирийската Архаична библия.

Трисмегисти Хермес беше наречена гръцката версия на египетския бог Тот след синкретизма на гръцката и египетската религия по време на елинистическата епоха. Тот като носител на двойнствена теософска традиция с философски, но и практично-магически характер, я завеща и на Трисмегисти Хермес.

От гръцкия превод на свещените текстове на Тот и с добавяне на елементи от гръцката философия (главно платонизъм, питагоризъм и стоицизъм), както и от юдейската традиция и от различни други източни философии, се появиха първите гръцки херметични текстове, с двойнствена и техния ориентация, философска и практично-магическа.

Херметичната традиция продължи да се развива на вече гръцки език до първите следхристиянски векове, когато се оформят онези философски текстове, които бяха събрани през периода на Ренесанса и продължават да се издават и днес под заглавие Херметични текстове. Паралелно обаче другата страна на двойствената херметична традиция продължи също да произвежда до Средновековието серия от по-популярни произведения с магическо-практичен характер, между които водещо място заемат 'Киранитите'.