Ако някой искаше да прочете историята на века, щеше да я намери цялостна в поезията на Янис Рицос: в стиховете, които я записаха като хроника. В събуждащи песни, в химни на герои и елегии. В поетично преосмислената му автобиография, разпръсната в разнообразни композиции.

И още по-дълбоко, в вътрешното пътешествие на поета, което той записва ден след ден с яснотa или намеци. И това „намеквайки“ казва повече за насилието на режима, за манталитетите и условната морал, за идеологическите принуди. С маски и заемни гласове той изразява своята истина.

Амфиболии, противоречия, колебания свидетелстват за тежката битка на мислителя, който приема зловещите послания на времето, докато е свързал съдбата си с най-високото виждане на човечеството.

Над сто поетични сборника и композиции, девет прозаични произведения (нарича ги романи), четири пиеси, както и изследвания за събратя създатели съставляват основното тяло на неговото творчество. Многобройни преводи, хронографии и други публикации допълват образа на неуморния творец.

[Извадка от текста на предговора на изданието]