„Князът“ се състои от 26 глави. В първите 11 се описват различните типове княжества, в глави 12-14 се обсъждат видовете армии, а в глави 15-24 - които предизвикаха и най-много реакции - какво трябва да бъде поведението на князете.

В глава 25 се разглежда влиянието на случая върху политическите ситуации, а 26 представлява призив за освобождението и обединението на Италия. Стилът на произведението, прост, без украси, не е този, който би отговарял на една педантична дисертация от епохата. Латинските заглавия на главите му придават тон на систематично научно произведение.

Езикът на Макиавели често е лаконичен, използва вериги от аргументация, много пъти прибягва до фантастични диалози с съществуващ събеседник. Той се опитва да изглежда като хладен, безразличен, обективен наблюдател, който представя с научна точност законите, които управляват политическия живот.

Страстта на автора обаче проличава многократно, и тогава доминира драматичният тон, изразява се силна одобрение или неодобрение към личности. Той постоянно споменава примери от гръцката и римската античност. Говори за древните, сякаш го дели малко разстояние от тях, сякаш принадлежат на една и съща времева единица. Харесват му противоположностите и обобщенията. Драматизира наблюденията си и преувеличава в заключенията си.