Примо Леви (1919-1987) не разглежда опита си в нацистките лагери като инцидент в историята, а като показателен факт, който позволява да разберем до каква степен човек може да достигне в ролята на извършител или жертва.

Какви са структурите на йерархията в авторитарна система и какви са техниките за унищожаване на човешката личност? Какви същества обитават "сивата зона" на сътрудничеството? Как се конструира един звяр? Беше ли възможно да се разбере от вътре логиката на extermination machine? Беше ли възможно въстание?

И още: как функционира паметта на екстремния опит? Примо Леви не се ограничава само до описването на онези аспекти на концентрационните лагери, които остават тъмни до днес, а прави отчет, за да се бори срещу свикването и приемането на унижението на човешкото достойнство.

Авторът дава своите отговори в тази последна книга за нацистките лагери, която малко преди смъртта си затваря трилогията, започнала с "Ако това е човек" (1946 - изд. Агра, 1997) и "Примирие" (1963).

"`Тези, които потънаха и тези, които се спасиха` е експлозия и то вулканична, именно защото е неочаквана... Постепенно, акумулиращо, от един глух шум към следващия, води до разкритие, до изложение - човек може да проследи опушването, което съпътства топенето." New Republic