За съдбата: Теория за съдбата, свързана както с божественото провидение, така и със свободата на волята.

За демона на Сократ: Разказ за освобождението на Тива (379 г. пр.н.е.) от спартанската власт с помощта на група заговорници и за философските беседи, които са се водили по време на заговорническите срещи, главно по повод пристигането на млад питагореец в Тива.

За бягството: Есе по практическа философия, адресирано под формата на писмо до изгнаник от Сарди.

Успокоение за жената: Утешително слово на Плутарх към жената на Тимоксен за смъртта в детска възраст на дъщеря им. Текст с непосредственост и искрена емоция.

Биографът и философ Плутарх (около 50-120 г. сл.н.е.) е роден в Хейрония, Беотия. С пътуванията си разширява познавателния си хоризонт и влиза в контакт с личности от епохата, предимно с видни римляни. Прекарва по-голямата част от живота си в родината си и заема публични свещенически длъжности. Запазеното му творчество се отличава с историческо-биографичен характер и така наречените 'Етически' трудове.

В 'Паралелните животи' се сравняват видни гърци и римляни и индиректно се сравняват световете, които всеки представлява. В 'Етическите' се разглеждат, понякога под формата на диалози, а понякога на трактати или дисертации, въпроси на етика, философия, наука, политика, литературна критика, както и теми от сферата на религията, природата, историята и др.

Многообразен и с деликатен ум, авторът е изразил с простота и оптимистично разбиране традиционните гръцки ценности. Неговото дело радва и учи, като същевременно е важен източник на литература от класическите и александрийските времена.

[Извадка от текст на издател или издание]