За да избегна нахалството и неуважението, нека призная, че патриотичният бог Аполо (понеже съм Асклепиад) ми даде смелостта, която поисках в Предговора на Хоаифороте, и добрата съдба здраве и сила да преведа Евменидите, третото произведение на трилогията на поета.

Евменидите представят същите преводачески трудности като Хоаифороте (които накратко споменах в Предговора им), макар че смятам, че сравнението на трудностите винаги е субективно и следователно с ограничена стойност. Същевременно смятам, че тези трудности съставляват предизвикателство и изпитание на преводаческите способности на онзи, който предприе подобно начинание.

Есхил и особено "Орестея" ще останат, по мое мнение, критериите за достатъчността на новогръцкия език, и следователно всяко ново преводаческо усилие, адаптирано към говоримия език на времето си, ще изпитва възможностите на лексикалното му богатство, при условие, че също така ще доказва и продължението на единния гръцки език, с историята на трите и повече хилядолетия.