[...] Вторият том се състои от пет части. Първата част се отнася до чувството на безразличие и безотговорност, преобладаващи в нашето време, и към задължението на съвестливите християни да облекчат ситуацията чрез самокорекция, благоразумно поведение, изповед на вяра и молитва. В един момент Старецът отбелязва: "Не казвам, че трябва да вдигаме знамена и да маршираме в демонстрации, а че трябва да вдигаме ръце към Бога в молитва."

Във втората част Старецът разпалва пламъка на духовната работа, без да ни ограничава в определена борба. След това вече е на всеки да поеме борбата, според собствените си сили и филотимо, и да живее живота в Христос, който е Рай на земята.

Третата част се отнася до краткия период на заетост от Сатана, който ще даде възможност на християните да свидетелстват отново за Христос - както при Светото Кръщение, но този път съвестно -, да се борят с противото и да се радват предварително за победата на Христос над Сатана. Старецът обичаше да казва, че светиите биха завиждали нашата възможност: "Мнозина светии биха искали да живеят в нашето време, за да поемат борбата сериозно. Но сега е на нас... И ние сме недостойни; поне трябва да признаем нашата недостойност." Ефективното справяне с настоящата ситуация изисква развитието на героичен дух, както и духа на безкористна жертва.

В четвъртата част, която се занимава с божествената предвидливост, вярата, доверието в Бога и божествената помощ, ни се насочва към източника, от който можем да черпим силата да се справим с всяко препятствие.

Накрая, петата част се фокусира върху необходимостта и силата на искрената молитва, мощно оръжие в борбата с нарастващото зло около нас. Монасите и монахините са призовани да бъдат в постоянно "състояние на бдение", подобно на войници по време на война, постоянно помагайки на хората с молитва и внимателно предотвратявайки изкривяването на духа на монашеството и, така, оставяйки кваса за бъдещите поколения. Тази последна част завършва с глава, която определя най-дъл