Историческата граматика на древногръцкия език включва две части: Фонетика, която разглежда произношението и историческото развитие на звукoвете, и Морфология или Типика, чийто предмет е склонението, производството и съставянето.

Проблемът с произношението на звуците в древногръцкия език се поставя за първи път в Запада през 15-ти и 16-ти век, когато много гръцки учени, особено след превземането на Константинопол през 1453, но и преди това, се заселват в Европа и преподават гръцки език и по този начин допринасят за възраждането на литературата и изкуствата.

Учени от Запада тогава изучавали древногръцките текстове с византийското им произношение, което е идентично със съвременното новогръцко произношение; бързо обаче осъзнават, че произношението на звуците в древногръцкия трябва да е било различно от византийското, тъй като голямото разнообразие, например за представянето на [ί] с η, υ, οι, ει, η, υι, би била излишна разточителност в древногръцкия език, ако нямаше специална причина, а именно че всяко от тези писма отговаря на различен първоначален звук.

(. . .) [Откъс от текста на уводната част на изданието]