Това, което ми харесва, е и самотата ми. Никой не приближава. От години прекарвам часовете си в компанията на някои големи наполовина изгасени стенописи, стари, но все още свежи изображения от устите на тези, които им се поклониха, жени на мълчанието и късата туника, които пазят кутията с диамантите на океана.

Никой не приближава. Ако нямаше нещо много силно и невинно, което да ме поддържа, като мендесите и луйзите, които процъфтяват на балкона ми, щях да съм умрял от глад. Толкова далеч съм от нещата, толкова близо до тяхното тайно сърцебиене.

(. . .) [Извадка от текст на представяне на издател или издание]