Ще започна с един звук, който да достига, от най-суровия метал до най-фината струна, без нито удоволствията да бъдат изключени, нито вините да се налагат, а природата да остава природа.

Има начин да влизаме и излизаме от ежедневните събития, така че дрехата ни да не се увива в клоните, които интересът разпростира около нас — това упорито стъпало на място върху чувствителността ни; премахването на една малка щастие, което човек запазва в най-сигурните съкровищници на личния си живот. И все пак.

Май ще беше различен, ако вместо да плащаме такси за вдишването на неговия кислород, говорехме за камъни и говорехме за вода, с надеждата някога да се появи нова горичка, подходяща да приеме нашето погребение.

Нужна е пролет и живот, изпълнен с чистота, за един подарък, който никой друг не може да ти предложи.