С затаен дъх четеш разтърсващите страници за заседанието на съдията, в момента когато Полизоидис стига да колене с сълзи в очите и целува ръцете на тримата „непоколебими“ съдии, молейки ги поне да отложат решението. И ти си там, пред джамията, сред тихото, разтревожено множество, когато изпълнителната власт открито се намесва в съда, с копията на жандармерията, за да изпрати едва ли на смъртните герои на гилотината.