Абсолютна точка, моята самота: права, гладка, без никакви аномалии, където да се спре погледът.

Опитвам се да събера почти магнитна сила, като тази, която премества масичките, за да видя вътре в себе си малко светлина.

Докато не бъде унищожен, може да съществува нещо по-силно. Но вече не ми остава много сила.