Страниците, които следват, се открояват, бих казал почти сами, сред многото, които използваме, за да помогнем, по различни начини, на паметта си. Те са последните, за момента, от серия - белязана от колебанията и неизбежните прекъсвания на текущия живот, която трябва да започне през 1925 година.

Отнасят се, не е необходимо да добавям, единствено за човека и не за специалните служебни ангажименти, или, за да бъда по-ясен: не съм докосвал абсолютно никакви лични тетрадки от моята обществена дейност. Това са неща от други времена, ако не отидат, междувременно, на огъня.

Що се отнася до имената на съвременни лица, които се споменават тук, още една дума: В първия набор на тези страници не беше споменато нито едно. Чувствах, че имената биха придавали личен тон, който не исках, и на тяхно място бях поставил многоточия. Въпреки това, двама-трима приятели, които го прочетоха (благодаря им за внимателните им указания), се притесниха от тези знаци. Така реших да използвам, където е необходимо, фиктивни имена; бях ги заел всички от атинските улици; те имат поне предимството да бъдат всичките, по дефиниция, славни.

‘Нова година 1945, Кидатинион 9’: Мисля, че няма време като това, което измина: нищо по-ужасно от последните два месеца. ‘Петък, 12 януари’: Когато не можеш да напишеш цялото си чувство и цялата си мисъл, всичко това бързо става досадно. Какво ни остава цялото?

През всичките тези дни, окаянията монотонността на жестокостта, садистката упоритост на разрушението. Вчера направих обиколка из ранената столицa: Атина, Пирея, 3-ти септември, Свети Константин, площад Каниго. Разрушения, разрушения, къщи, взривени, разрушени, с това странно и ужасно чувство за хумор, което придобиват човешките творения, когато се разпаднат и стане безполезни.