«...Възможността на нашата култура да оцелее през следващите критични десетилетия, може би зависи от това дали всеки от нас ще се опита да придобие по-широка перспектива за събитията, отколкото налагат непосредствените ни лични и професионални интереси... Важна съставка на такива решения трябва да се основава на по-добро обучение в точните науки... Необходимо е филологът да бъде обучаван по наука, а също така задължение на учените е да пишат за науката на прост и разбираем език.

Учениците трябва да се откажат от манталитета, който прави дори четенето на заглавието на публикация неразбираемо за неспециалиста. Светът не разбира науката и лесно човек се чувства заплашен от това, което не е в състояние да осмисли. Хората виждат науката като един вид черна магия, извършвана от хора, облечени в бели лабораторни престилки.

Вярвам, че недоверието към науката произтича също така от прекаленото подчертаване на крайните научни продукти, когато преподаваме научните резултати, изолирайки ги от многослойната структура на научното възприятие. За да се справим с това недоразумение, е необходимо подобрено обучение, основно на въведението. Науката не е единствено собственост на учените, тя е общо човешко преживяване, наследство, което засяга всеки мислещ човек на планетата.

Науката е нещо повече от интензивна работа и публикувани съобщения. Тя е преди всичко свят на идеи. Научете се да се радвате на този свят на идеи, тъй като той съдържа много красота и грация, философска прозорливост и социален принос.

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]