Двадесет и едно стихотворение в "терца рима" ("канта" или "песни" ги наричал техният създател) съдържа книгата Тертсини. Никос Казандзакис ги е съчинил за период от пет години, от края на 1932 до средата на 1937.

Основно те отразяват и възхваляват личности, които е изучавал, възхищавал се е от тях, които са го маркирали и дълбоко са го повлияли в духовния и житейския му път: „В тези песни бих искал да мога да изразя вълнението и радостта, които ми дават душите, които хранеха моята душа. Това са Майките, от които смучах любовта, както я чувствам, упражнението, постоянството и алтруизма; и още издръжливостта - и не само издръжливостта, а и безчовечната, всеобхватно радостна любов на самотата. [...]”

Освен стихотворенията, читателят ще намери Предговор от поета, Забележка на редактора на първото издание (1960) Е. Х. Касдагли и Информационна забележка на д-р Патроклос Ставру, който е редактирал по-новите издания, както и повторното издание от 2007.