Езоп е един от най-обичаните и известни автори, въпреки че за живота му от VI век пр.н.е. повече информация ни предоставя легендата, отколкото историята. Името му е неразривно свързано с един литературен жанр - който ораторът Тион е определил през II век сл.н.е. като фалшиво повествование, отразяващо истината.

Езоповите митове, които не включват само истории с животни, са преведени почти на всички езици и днес представляват неразривна и обичана част от детската литература. За много векове, обаче, сборниците с езопови митове са функционирали и като народно четиво за възрастни, развлекли и обучили поколения читатели.

Първият прозаичен новогръцки превод на сборник от 150 езопови мита е творение на Коркурания Андроник Нукиос (около 1556). Той е отпечатан във Венеция през 1543 г., многократно е преиздаван и в продължение на повече от три века е бил особено популярна народна книга. Малко по-късно Георгиос Етолийски (1580) изготвя в Константинопол първия стихотворен новогръцки превод на сборник от 144 мита. Това произведение, най-доброто на автора, макар и с качества, които обикновено трябва да му осигурят по-добра съдба, остава непубликувано до 1896 г.

Днес само няколко филолози и фолклористи се занимават с езопови митове; останалите ги разглеждат като четиво, подходящо за деца, и даже за малки деца. Въпреки това, нещата не винаги са били така. В продължение на много векове разумни хора са считали митовете за доста сериозно дело, способно да ангажира ума и таланта на поети, оратори, политици и философи.

Искам да се надявам, че тази малка книга, ако не промени читателските навици на тези възрастни, които имат случайността да я прочетат, поне ще опровергае някои от идеите, които имат за този жанр на литературата. Настоящото издание е продукция на по-широкото ми занимание с историята на съставянето и развитието на анонимни древни и византийски сборници с езопови мита.