От режисьорите на новата вълна, Клод Шаброл е най-пълният и най-непредсказуем. Случаят му е без прецедент, а интересът, който предизвиква, почти съвпада с творба, многообразна във всички свои параметри: тематични, естетични, философски, социологически.

Основният му елемент вероятно е неравенството; тоест, творчески процес, който не е линейно и съдържа елемент на изненада. (. . .) В петдесетина от филмите си се вижда "гладът" му да разкаже - колкото може по-ефективно - малки, човешки истории, извън и далеч от изискванията на "модата".

Всички изследователи на неговото творчество признават, че Шаброл е съвременен кинематографист, без да е подчинен на "духа на времето". Тоест, той е "политически", когато политическата оптика се счита за остаряла; "феминист", когато феминизмът се подиграва. (. . .)

[Извлечение от текста на предговора]