Когато Плутарх разглежда житията на двойката Деметриос и Марк Антоний, той се чувства задължен да заяви от самото начало, че не ги предлага освен като примери за избягване.

Тъй като житията имат за цел общо да възпитават морално читателя, добре е, казва той, наред с великите мъже на историята за техните добродетели и благодеяния, да виждаме и велики в противоположното, в неморалността и злодеянията им.

Четейки житията на двойката Лисандър и Сула, тези мисли отново ни идват на ум. И двама от тях са велики генерали, но също така хора, които са се поддали на страстите и недостатъците си и са били доведени до престъпни действия.

Въпреки това (или може би именно затова), става дума за две от най-добрите и най-интересни жития на Плутарх.