Не трябва да казваме лъжи. Не трябва... не трябва. А кога казваме? Когато мислим, че трябва да кажем? Когато чувстваме нужда? Христина имаше причини да прави лъжи. Момичето на петнайсет години, което е в края на детството и на прага на голямото, иска с лъжите си да скрие нещо, което я мъчи. Иска да отхвърли реалността около себе си, иска да забрави. Намери начин... Дали е най-добрият? Ще създаде с лъжите си нов свят, който отново не е този, който мечтае. Ще бъде заплетена със себе си, със света, който иска да вижда по различен начин, както искат да го виждат децата на нейната възраст... Какво ще направи? Как ще премине през пътеките, които са пред нея? Христина е на петнайсет години. Всички деца на петнайсет години някога са се чувствали като Христина. Нуждаеха се и те да казват лъжи, в опит да избягат от лъжата. Но пътят е един пред нея, пред Христина, пред всички деца...