Гърция след триумфа на Четиридесетте, по време на окупацията. Тъмен период за гръцката история. Тираничен живот за гърците, които несправедливо са били принудени да живеят според указанията на завоевателя. Всеки се бори да намери начин да оцелее. Ще прибегне до всички средства, но никога няма да забрави свободата си. Ще продължи да се бори за нея. И в тази ужасна ситуация са децата. Зои, неизвестната героиня, позната от тази книга, ще се опита да разбере. Ще порасне в ужаса на глада, ще се надява, когато възрастните вземат оръжие, за да свалят робството, ще плаче, ще иска – нали е дете? – да се радва. Около нея един странен, суров, безмилостен свят, който бяга, за да се спаси, търси парче хляб, често само в боклука, екзекуции, оптимизъм, че всичко ще свърши. Очите ѝ ще видят много. Ще чуе още повече. Ще страда. Ще познае надеждата. Ще живее с нея, докато не дойде краят на злото. И той дойде. И настъпи лудият празник на освобождението. Богинята на Атина, Атина, слезе и тя по улиците да празнува с всички. Зои е на двадесет! Нов свят я заобикаля. Нов живот я очаква...