Пред пределите на Серифос, когато изгрява слънцето, оръдията на всичките велики космологии изпадат в бездействие. Умът бива надминат от няколко вълни и малко камъни – нещо абсурдно може би, но въпреки това способно да върне човека в истинските му измерения.

Защото, какво друго би било по-полезно за него, за да живее? Ако му харесва да започва погрешно, е защото не иска да чуе. Без негово знание Егейско море казва и повтаря от хиляди години, с устата на вълните, в безкраен дължинен бряг: това си ти!

И повтаря форма на листа на смокиня над небето, улавя го и стиска юмрука си, докато семето не пукне, цикадите го акомпанират, докато станат прозрачни.

(...)

[Извадка от текст на представяне на издател или издание]