М.Н.: Вървя сред тръните в мрака
с това, което трябва да стане и с миналото
и имам за единствено оръжие, само за себе си
ноктите си лилави, подобно на цикламите.
A.: Видях я навсякъде. Държи чаша и гледа в нищото. Слуша плочи, легнала на земята. Върви по улицата с широки панталони и стара габардинка. Пред витрините на децата. По-тъжна тогава. А в дискотеки,...