Десетте изследвания, събрани в този том, бяха представени първоначално в серия лекции, организирани от философския факултет на Университета на Крит.
Общата им тема са сънищата в античността, от Омир до византийските хроникьори. Повечето сънища, споменавани в текстовете от епохата, никога не са били сънувани от никого. Обикновено те обслужват нуждите на филологичния жанр, към който принадлежи всеки текст.
Обаче натрапчивостта на всички филологични жанрове към сънищата удостоверява, че обикновени хора и философи сериозно са се замисляли за опита от сънуването. Филологичната динамика на сънищата произтича отчасти и от тяхната динамика в ежедневния живот.
Изследванията в тома се опитват да декодират кодовете, с които древните автори комуникирали с публичността си. В същото време, когато това е възможно, те навлизат, чрез сънищата, и в света на будността, която е свикнала да ги използва.
Обект на тома не е само филологичната употреба на сънищата, но и тяхната употреба в ежедневния живот.
