Кореспонденцията на тази колекция, написана почти изцяло на английски, обхваща период от двадесет години: започва година преди личната среща с Геоrгиос Сеферис и приключва малко преди фаталната болест на поета през лятото на 1971 година.

През 50-те години, кореспонденцията е доста редка и се фокусира основно върху две теми: опитите ми да науча от поета всичко, което мога за неговото дело, докато работех върху дисертацията си в Оксфорд, и по-късно в същото десетилетие, сътрудничеството с Филип Шерърд по превода и представянето на избрани стихотворения на Сеферис за нашата антология Шест поети на съвременна Гърция.

През 60-те години, кореспонденцията става по-плътна и се оформя от редица събития, които наложиха по-честа комуникация. Между тях са връчването на Нобеловата награда на Сеферис през 1963 г., събраната книга с неговите стихотворения в английски превод, която Шерърд и аз започнахме през 1964 г., пътуването на Сеферис в Съединените щати за обявяването му за почетен доктор на Принстънския университет през 1965 г., политическата ситуация в Гърция и наложената цензура от диктатурата на полковниците, последвала след преврата през април 1967 г., пребиваването на Сеферис в Института за напреднали изследвания в Принстън през 1968 г. и вътрешната му конфликция да стане съвестта на страната си, както и подготовката, в периода 1969 г., на обширно интервю за поредицата Pariw Review.

Кореспонденцията от началото на 70-те години е може би най-неформалната и, донякъде, най-личната.

Изданието включва обширно уводно слово от Едмънд Кийли, голям брой снимки на Геоrгиос Сеферис, както и ръкописа на 'Декларацията '68' и следсловие с писма на Юджийн Макарати, Т. С. Елиът, Хенри Милър, Филип Шерърд, Робърт Кийли, Маро Сеферис и др., свързани с темата.