Намирам, че хипотетичната функция на интелектуалеца не е толкова да 'създава' оценки, а да поставя под съмнение всичко или всеки, който не е в криза, но е изключително убеден в правилността на позицията си. Трябва ли един интелектуалец да намесва, когато прецени за необходимо, в неправилностите на страната си, или е по-добре да мълчи -както твърди Умберто Еко- когато няма нещо значимо да каже, когато не познава напълно обекта на своето размишление?

С начална точка този въпрос Антонио Тъмбуки, оставяйки за малко любимата си литература, се обръща към борбената есета, подчертавайки, че да, защо не? всеки може да упрекне Платон, че не е намерил лек за гастрит.

Паралелно, в дискусията е включена от автора стара история от 1972 година, когато полицейският инспектор на Милано, който беше обвинен за изхвърлянето на разпитван от убийството на анархистка бомба, също беше открит убит от неизвестни. Като морален подбудител на убийството на инспектор Калабрези беше осъден на 22 години затвор (след поредица от седем противоречиви съдебни дела) интелектуалецът Андриано Софи, бивш лидер на Lotta Continua, организация на крайната левица, и двамата му сподвижници.

Точно на Софи Тъмбуки отправя двете открити писма, които съставят тази борбена, странна, но и изключително интересна Гастрит. Отново е ролята на интелектуалеца, неговото слово, правото и задължението за намеса, които се поставят на обсъждане.

Томът включва въведението на Бернард Коман от първото издание, което беше направено в Париж през 1997 година, Хроника на делото Софи и биографична бележка за автора.