За да може съвременният човек да осъзнае многообразието и възможностите на своя свят, той трябва да възвърне колективната памет; днешният ден е огледало на вчерашния, и за да го схванеш в цялостта му, трябва да се отървеш от стереотипите и еднозначните интерпретации на миналото. Това е ключът на мисълта и писането на Едуардо Галеано.

Историята се пише от победителите, казва известната поговорка, но Галеано е поставил като програмна цел на писателския си път да напише историята, която не са успели да напишат победените, невидимите, слабите, "по-малките", но и тези, които смеели през вековете да се противопоставят на всякаква форма на власт, да даде глас на тези, които не могат да говорят.

В "Огледалата" Галеано пише "почти световна история", която започва от космогоничните митове и появата на човека на земята и достига до разсъмването на 21-ви век. В шестстотин разказа-виниети, които се развиват хронологично, но и тематично, той говори за борбата на човека за живот, за красотата, жените и мъжете, за войната, бедността, социалните неравенства и расизма, за експанзията и лакомията на Запада, за природата и унищожението й, за футбола и медиите.

С "Огледалата" Едуардо Галеано предлага произведение на историята и политическия размисъл, стремейки се да изведе наяве другата страна на света, да подчертае многобройните аспекти на историческия опит на човека, които официалните, властнически разкази на историческото минало потулват.