Рицос беше поет, който живеше в хаотични, но вълнуващи времена, и като Одисей, беше предопределен от боговете да избере живописния път за вкъщи. Вълнувам се от обединяващото пространство на неговия поглед и от процеса на ума му, който успяваше да различи между реалността и нейното представяне... и също така от чувствителната памет в нещата, които проектираше – неща, загубени – но все пак неща, които предстояха да бъдат спечелени. Той беше поет, който оцелял в омаята на съперничещи импулси, както и поет, който тържествено отпразнува свещеното завръщане на въображението от дълбокия океан, който го съдържаше.

Рицос винаги е Рицос. Той претърпя много лична и публична насилие в автократична Гърция на 20-ти век, но неговите стихотворения устояват на съда. Те цъфтят с силата на смирение и патос. Ние, читателите, сме негови братя, деца и другари, под горещото слънце, което е и не е бог, до "безкрайното море". Любовта побеждава Смъртта. Всеки обект е буден. "Всяка минута е нашата минута."

Преведено от Манолис Алгизакис.