Основната идея на произведението се отнася до способността на човека да се справя с неблагоприятните условия в живота си. Плутарх твърди, че не съществува определен вид живот, в който не е налице тъгата, тъй като тъгата и тревогите са състояния, присъщи на живота и не зависят от социалния статус на индивида, образованието, парите или избора на друг начин на живот.
Това, което наистина има значение, е да преобладават в живота на човека мъдростта и разума, тъй като само по този начин човек може да бъде воден към приятно съществуване. Тоест не чрез безразличие към всичко, което му се случва, а чрез умение да контролира чувствата си с разума и да използва всичко, което се случва, дори и да е нещо негативно, в своя полза.
В допълнение, той поддържа, че не трябва да насочваме ума си към неприятностите, които ни се случват, а да мислим за положителното, което предлага животът, дори когато се случват обстоятелства, които ни причиняват тъга. Всичко, което имаме в живота си, колкото и малки и незначителни да го смятаме, може да ни направи щастливи.
Причината за щастието, ще каже Плутарх, се намира в нас самите. Трябва да разберем, че в живота може да се случат много неочаквани и лоши събития, като например, да се разболеем сериозно, да загубим имуществото си или да изгубим някой свой любим човек.
Въпреки това, щастието не е резултат от външни фактори, а се основава в душата на човека. Чрез разума - и самоосъзнаването - човек разбира разбунтувания характер на живота, е благодарен за всичко, през което е преминал, и гледа на бъдещето без страх, живеейки и разпознавайки живота такъв, какъвто наистина е: като върховно мистериозно посвещение, което извира радост.
