Предвиждайки, че трябва да се обърна към човечеството с най-трудното изискване от всички, които са му били поставяни някога, ми се струва необходимо да кажа кой съм. В дълбоката си същност, това би трябвало да е вече известно, тъй като не съм от онези, които не са оставили 'свидетелство'.

Но несъответствието между големия размер на моето начинание и малкостта на съвременниците ми намери израз в това, че никой никога не ме е чул или видял. Живея от кредита, който сам си направих, вероятно е просто предразсъдък, че живея...

Достатъчно ми е да говоря с някой от 'образованите', които идват през лятото в Обер Енгадин, за да повярвам, че не живея... При тези обстоятелства, има задължение, срещу което дълбоко се бунтуват навиците ми, а още повече гордостта на инстинктите ми, а именно задължението да кажа: Слушайте ме! Защото съм този и този. Най-вече не ме взимайте за някой друг!

[Извадка от текста на предговора]