В първата част от деветте, които съставляват Овъде от доброто и злото, Ницше осъжда предразсъдъците на философите. Най-важният от тях е вярата в абсолютната стойност на истината: „Какво е онова, което у нас стреми към 'истината?'“, пита авторът.

Защо философите не проучват неистинското, неясното, грешното? Защо те придават стойност само на искреността, незаинтересоваността, действителността и презират лъжата, егоизма и явността? Това се случва, защото изследванията на философите са напълно насочени от моралните идеи, до които искат да достигнат. Така нормите, които вярват, че черпят от универсалната логика, не са нищо повече от отражения на техните лични инстинкти и йерархията, на която подлежат.

Ницше осъжда също начина, по който хората използват определени понятия, като причината, закона, свободата, необходимостта, целта: грешно е да вярваме, че тези понятия ни позволяват да обясняваме явленията, тъй като не са нищо повече от плодове на въображението, чиято цел е да ги назовават.

Втората част е посветена на свободния дух. Не на свободния мислител, който мечтае да осъществи 'щастието на стадото за целия свят', а на философа на бъдещето, който е разбрал, че само 'волята за власт', извън всяка морална оценка, позволява на човечеството да се развива и напредва.