Ако си спомням добре, в началото на деветдесетте години Демитрис Маронитис ми предложи да нарисувам сцени от Одисеята, която тогава превеждаше. Щеше да бъде специално луксозно издание, в ограничен тираж, което щеше да бъде придружено от ръчно изработени илюстрации. Приемам предложението с радост и се залових за работа.

Но след два месеца работа, неочаквано издателската програма претърпя провал. Вече бях влязъл в ритъма и не прекъснах усилията си. В свободното време, което успявах да отделя, продължих с илюстрацията на песните, защото, независимо от предложението, Одисеята ме интересуваше отдавна.

На изложба през 1987 г. с тема морето, между другите свои творби представих и три картини, вдъхновени от песен е, а именно Улис в острова на Калирое. Така първоначалната идея-предложение на Маронитис се превърна в стимул да продължа през следващите двадесетина години без никаква издателска или друга програма.

Още трябва да спомена, че друга емоционална връзка ме мотивираше да продължа усилията си за илюстрация на песните от Одисеята. Причината беше незабравима детска среща. В една зимна вечер, гостувайки у братовчеда на майка ми, чичо Теофил, се събрахме около огнището заедно с двете му деца, моите братовчеди - едно момиче и едно момче, на почти същата възраст като мен, седем или осем години. Бяхме през тридесетте години.

Всеки път, когато бях там, чичо ми ни събираше, за да ни разкаже история от гръцката митология. Тази вечер той започна да разказва приключенията на Улис след падението на Троя. Разказът, с бавен темп, продължи от здрач до полунощ. Впечатляващ беше краят, който ми остана незабравим.

Разпознаването на Улис от своите близки, Евмей, Еврилкия, Пенелопа и Телемах, ни трогна толкова, че и тримата започнахме да плачем. Талантливият разказвач, чичо Теофил, бежанец като родителите ми, бе завършил училището в Новоросийск и когато пристигнал в Гърция, бил принуден да работи като стъклар в компанията за торове в Драпецона. Той имаше страст към древната култура, но и изключително знание. На него дължа любовта си към гръцката античност.

Сега две наблюдения за художествените опити. Първото се отнася до размера им. В началото те бяха създадени на картончета, които не надвишаваха 16-20 см, с акрилни цветове. Второто наблюдение се отнася до живописния стил на картините. Може би съществуват формални изменения, които проследяват общите промени в живописта ми. Това се забелязва по-ясно в картини с размери по-големи от опитите, направени през последното десетилетие.

И така, преминаха двадесет години, и както обикновено се случва, мислите и идеите останаха на хартия. Но изглежда, че, макар и със закъснение, успяваме и двамата с Демитрис Маронитис, поне тази идея да я видим реализирана благодарение на Образователната фондация на Националната банка.