На писмото за седемдесетия рожден ден на Ромен Ролан, Фройд вече може да говори за него, признавайки, че „споменът за това преживяване на Акропола идва много често и ме преследва от както остарях“. Вината му да надмине баща си, вината от преодоляването на бащината позиция, която се отнася до несъзнавания стремеж и нужда от бащино убийство за напредъка в живота, го е изправила пред жестокостта на смъртта, която наистина наближаваше заради възрастта и се преживяваше фантазийно в отношенията му с по-младите.

Убийството на бащата функционира като нишката, която изгражда субективния мит и личната история на Фройд и ги свързва с изобретението на психоанализа, философията й и интерпретацията на социалните връзки и културната еволюция. Акрополът, като културен паметник, счупен, но величествен, напомня за изгубено минало, което остава правостоящо въпреки всички смъртни случаи. Може би Фройд, в своето писание, просто иска от нас снисходителност и уважение към него и неговото дело, дело, което продължава да предизвиква вълнения, съпротиви и смут.

През 1904 година, Сеферис, малкото момче, живее в свят, който изглежда вечен, докато Фройд се качва на Скалата, и той самият сравнително безгрижен, с размити спомени от едно незабравимо детство в места от Централна Европа, които също изглеждаха вечни. През 1936 година обаче, Сеферис пише по свой начин „Където и да отида, Гърция ме ранява“, докато Фройд, загубил надежда и без особено желание за рожденни приношения, преживявайки възхода на нацизма, извлича спомените си от изкачването на Акропола, като същевременно поставя въпроса за Aufhebung, как синът надминава баща си.

През 1970 година, поетът, под режим на диктатура, ни дарява с една своя мечта за Акропола, мечта за отчуждение, която криеше в себе си един кошмар. Какво означава Акрополът, такъв какъвто се издига пред погледа на посетителите в съвременния ни свят? Кошмарът на Сеферис е доста ясен и съответства на изопачаването и разрушаването му. Въпреки това, страхопочитанието на Фройд е вградено в уважението към функцията му и в интерпретацията на позицията му като паметник на човечеството.

Наистина има статуйна позиция; от една страна, представлява метафорично обрат на Историята и от друга страна, стои над оценките, размислите, митологемите и актуалните действуващи лица. Сеферис напомня за израз на Фройд, актуален и в наши дни: „Потънах в тази неизлечима мизерия и не мога да я свалям от себе си. Правим космически пътувания, борим се с болестите, но най-голямият враг на човека – човекът – не можем да го унищожим“.

СНИМКА НА КОРИЦАТА Акрополът, Атина 1900. Репродукция от стереоскопична снимка на компанията Keystone View Company. Музей Бенаки / Фотографски архиви [ФА.9.495]