Ако Духът на земята е вид мизерност, подобен на зловещ танц на мъртвите, който е посеяла Лулу, Кутията на Пандора представя неизменната гибел на героинята, която я издига в трагичен театрален образ.

Само като я принудят да действа против естеството си, тя устремно върви към своята гибел; проституцията, явление на социална, а не на естествена сексуалност, представлява абсолютно противоположното на съществуването ѝ и я води към разрушение.

Кутията на Пандора започва с освобождаването на Лулу, което осъществяват верните ѝ любовници, с начело графиня Гесвитц, лесби, която я следва като сянка или като дявол. Завършва с убийството на Лулу от Джак.

Както Духът на земята, така и Кутията на Пандора разкриват отхвърлянето на натурализма в полза на експресионизма, който прави театралните персонажи повече типове, отколкото индивидуалности; Лулу не съществува, освен като искра на сексуалното ѝ желание.

Тя не е човешко същество, не притежава никаква индивидуалност, няма име в регистъра, съществува само в погледа на другите и чрез името, което ѝ дават те.

Не причинява съзнателно зло. Не иска да създава жертви - жертвите се предават сами.