Философската работа на Ницше предоставя централни импулси за интелектуалния живот на 20-и век, а интересът около нея продължава да расте, както показва множеството отскорошни изследвания. Неговото изказване за връзката между историческото образование и самия живот също се занимава с въпрос, който остава актуален и намира все по-нови и различни отговори. До каква степен едностранното занимание с миналото изкривява представата за истинско образование и парализира творческите сили? Кога и как историческата свест служи на живота, а кога е вредна? Ницше дава собствения си отговор, като се бори с хисторицизма, който изглежда доминираше образованието по времето му, и пише текст, богат на съдържание и блестящ по стил.