Цветето на хуманността, което разцъфтява в съзнанието на жена от улицата, няма щастието да победи с благовонието си миризмата на социалното блато, което я обгръща. Тя се заблуждава и се предава на съдбата.

Отчаянието напуска наранената душа на унизената жена и на нейно място заема една илюзия: възстановяването на окъсаното достойнство.

Обаче тъмната атмосфера на този порочен цикъл изсветлява с разширенията, които добродетелите на творбата получават в нашия психичен свят.

[Извлечение от текст на представяне на издател или издание]