Всяка година жителите на все още малкия и незначителен град Атина трябвало да изпращат седем девици и седем младежи в Крит, където те били жертвани на Минотавъра - същество наполовина човек, наполовина бик. Това състояние младият атински принц Тезей не искал повече да търпи. Той се отправя към могъщото царство на цар Минос, за да търси начини да сложи край на тази несправедливост. Този античен мит е обработен от световноизвестния гръцки писател Никос Казандзакис ("Алексис Зорбас") и разказан от гледната точка на Харис и неговата сестра Крино.
Свежи и живи се появяват добре познати фигури: Ариадна и Федра, Тезей, Минос, Дедал и Икар. Всички тези образи от гръцката митология при него се превръщат от митове в хора. В този вечен роман, който първоначално е написан за по-млада аудитория, се проявява и гледната точка на автора към хората и историята: Прекалено много богатство, прекалено много власт, корумпират. Казандзакис противопоставя в "Дворецът на Кносос" старото, монархическото (Минос), на новото, възходящото, свободното и демократично Атина (Тезей).
Въпреки личните неуспехи, Тезей успява с помощта на дорийците да отхвърли критското иго. Краят на романа е едновременно и началото на разцъфтяващата Атина, която в мирно съжителство ще създаде цивилизация, чиито постижения продължават да имат влияние и до днес. Произведение, което никога няма да загуби своята актуалност. Между другото, Казандзакис също така изобразява и ежедневния живот по пластичен начин. Четейки книгата, човек се потапя в една 3500-годишна цивилизация, и тази обгърната в тайни миналост изведнъж изглежда като на една ръка разстояние.
