Лизи: Кой ти говори за пари? Попитах те дали си доволен и мисля, че можеше да отговориш учтиво. Какво става? Има ли нещо в вкуса ти, което не ти е харесало? А, това, честно казано, би било много странно...

Фред: Мълчи.

Лизи: Стисна ме толкова силно. И ми шепнеше в ухото, че ме обожаваш.

Фред: Беше пияна.

Лизи: Вообще не бях пияна...

Фред: Както и да е, бях аз... Не помня нищо.

Лизи: Жалко... Съблякох се в банята и когато дойде при мен, стана червен като домат. Не си го спомняш? Дори когато ти казах: «Ето, моята омар?» Не помниш, че искаше да изгасиш светлината и правихме любов в тъмното? Това ти казвам, намерих го за много учтиво. Не помниш ли?