Артур Шопенхауер, един от най-великите философи, през 19. век написва едно остро, гневно, подривно и същевременно мъдро, живописно и с прикрит хумор есе (издадено посмъртно) под красноречивото заглавие Изкуството винаги да си прав, което само се представя като наръчник за надмощие над всеки противник в спор.

„Еристична диалектика“, пише самият Шопенхауер, прикривайки по този начин всеки ироничен тон, „е изкуството да се спори — и да се спори по такъв начин, че човек да защитава достатъчно добре своите позиции, независимо дали е прав или не“. И сякаш е искал да увери читателите си, че го е имал предвид съвсем искрено, той добавя: „В един спор трябва да пренебрегнем обективната истина, или по-скоро да я приемем като случайно стечение на обстоятелствата, и да се съсредоточим единствено върху защитата на собствената си позиция и опровергаването на позицията на противника“.

Разбира се, истинското намерение на Шопенхауер е било да насочи вниманието на читателите си към хитрините, които останалите използват в огромна степен, независимо дали става дума за политици, журналисти, рекламисти или търговци. Преструвайки се, че преподава „кривораздаване“ (както самият той по-късно нарича реториката), всъщност той е учил как човек да го разпознава и, следователно, как да му противодейства. Това язвително малко произведение остава и днес ценен инструмент за тази цел.

[Откъс от текста на задната корица на изданието]