Каподистрияс: «Написан е в периода май-юли 1944 на Айгина и за първи път е поставен от Националния театър през март 1946 година. Това е една от най-цялостните трагедии на Никос Казандзакис и от най-интересните му произведения в новогръцката драматургия. Разделя се на три части с различно сценично пространство и е написан в тринадесетослога стихотворна форма в по-голямата част от текста, докато хоровите песни на женската група са в десетослога с малки изменения. Психологията на героя е и тук, както и в другите му произведения: той знае предварително края си, но не се опитва да го избегне. Напротив, той върви с пълно съзнание към него, с което утвърджава свободата си.»

Христофор Колумб: «Написан е в периода май-юни 1949 с оригинално заглавие "Златната ябълка"; поставен е от Гръцкия народен театър на Мано Катраки в Общинския театър на Пирея през 1976 година. Колумб въплъщава лидера, силната и надарена личност, която с вътрешното си богатство успява да устои на всякакви обективни трудности и да избяга от всяка вътрешна криза, успявайки да достигне до края на мисията си. Следователно можем да считаме това добре написано произведение за есей относно борбеността на човека и търсенето на свободата.»

Содом и Гомор: «Написан е през юни 1948 в Антиб, Франция, където авторът е бил настанен, за период от тринадесет дни (започнал е на 6 юни и завършил на 16 същия месец). Първоначално е публикуван в списание "Нова естия" лятото на 1949 и излиза в отделен том; през 1954 е поставен в Манхайм. Отново познатата тема на еврейската история, трансформирана, ни представя една от последните му позиции относно проблема за съществуването на Бога. Лот, освободен от потисничеството на понятието за Бог, осъзнава, че "Бог е син на страха, а не негов баща". Така духът му се освобождава и завладява свободата в измерението на пространството и времето, в което живее.»

Будата: «Етап от решаващото значение за формирането на личността на Никос Казандзакис беше будизмът. Тук се намира около 1922 година, когато разочарован от гръцката реалност и опечален [...] живее във Виена и Берлин. Там първоначално е написано произведението през 1922 година с оригинално заглавие "Янг-Цзе", когато е потопен в нигилизма. Първоначалната му стихотворна форма от 3 000 стиха става проза през 1932 година, коригирана за пореден път през 1940 година на Айгина и приема окончателната си форма в края на живота му. Светът в него е представен като продукт на сетивата, без обективна същност. Така абсолютният субективизъм, който се предлага, става противовес на външното нещастие, предоставяйки на индивидуума абсолютната свобода на съзнанието му. Така целият труд не е нищо друго освен изследване на известния мотив: свободата съществува извън страха и надеждата.»