Основната тема на книгата е записването на срещата на китайския свят със света на Запада, от 1842 до днешния ден. Задължителна среща - с изключение на специалния случай, който представлява неуспешният опит на йезуитите да се утвърдят в Китай - тъй като възниква единствено като последствия от западната експанзивност.

Въпреки това, срещата доведе до сблъсък на два фундаментално различни духовни мира, всеки от които представяше изключително за себе си своят универсален характер. И ако единият, заграден в самодостатъчността си, се чувстваше безразличен към всякакъв вид нов опит, другият, с динамичността, която му позволиха индустриалната и технологичната революция, състояла се в неговите рамки, военната мощ на страните му, непрекъснатата жажда на икономическите процеси за нови пазари и ресурси, бе предприел експедиция по целия свят за тяхното осигуряване.

Пътят, който следва Китай, от задължителното си отваряне към останалия свят до днес, се оказа, в крайна сметка, историческото му драматично възстановяване: 'Голямият болен' през втората половина на 19-ти и през първата на 20-ти век, се е превърнал в днешно време в решаващ фактор на световния ред.

Ред, в който - в противоречие с това, което се случи през дългата държавна същност - Китай участва напълно и дори с водеща роля. Представянето на тази историческа времева линия представлява, следователно, Хроника на възстановяването и укрепването му, каквато цел са си поставили политическите и духовни личности, които по един или друг начин са поели отговорността за осигуряване на неговата държавна и културна същност. Осигуряване, което всеки път е приемало и друга форма, в зависимост от залога на епохата, но и от специфичната му интерпретация от всеки един от главните действащи лица.